Глобалното затопляне през 2023 г. се доближи до границата, която светът се опитва да избегне
Глобалното затопляне през 2023 г. достигна 1,48 градуса по Целзий, показват данните, публикувани във вторник, тъй като най-горещата година в историята измести света само на стотни от градуса от критичния климатичен праг.
Анализите от миналата година вече потвърдиха, че 2023 г. е най-топлата в историята, но данните от вторник показват тревожен скок в отоплението спрямо 2016 г., преди това най-горещата година. През 2023 г. средната глобална температура беше 14,98 градуса по Целзий - 0,17 градуса над предишния рекорд - докато затоплянето в световните океани също достигна нов връх.
Учените многократно изразиха шок през 2023 г., тъй като последователните топлинни рекорди паднаха, и предупредиха, че светът се приближава опасно близо до границата от 1,5 градуса, която близо 200 държави се стремяха да избегнат в Парижкото споразумение през 2015 г.
Данните и анализът, публикувани от Copernicus - агенцията на ЕС за наблюдение на климата и времето - казват, че глобалното затопляне може да се влоши в началото на тази година, прогнозирайки, че 12-месечен период, завършващ през януари или февруари, вероятно ще надхвърли 1,5 градуса.
Но учените са много по-загрижени за дългосрочно състояние на затопляне от 1,5 градуса и повече - отколкото за отделни години. Над този праг много от екосистемите на Земята ще се борят да се адаптират и летните горещини на някои места ще достигнат границите на човешкото оцеляване.
Безпрецедентната жега през 2023 г. е причинена основно от изменението на климата, каза Коперник, но е влошена от Ел Ниньо, естествена променливост на климата, която увеличава топлината в Тихия океан и обикновено повишава температурите в света.
Докато някои учени казват, че затоплянето от 1,48 градуса е в съответствие с миналогодишните топлинни рекорди, други все още са изненадани колко по-гореща е била 2023 г. в сравнение с предишните години.
„Шок е, че тази година безспорно счупи глобалния температурен рекорд“, каза Бил Колинс, професор по климатични процеси в университета в Рединг във Великобритания. „Тук няма възможност да се спори за стотни от градуса, надвишаването на предишния рекорд с 0,17 градуса трябва да бъде тревога за всички.“
Всеки ден през 2023 г. средната глобална температура е била поне с 1 градус по-гореща от съответния ден в прединдустриалния период 1850-1900 г., каза Коперник. Това е първият регистриран път, който се случва.
Глобалните температури непрекъснато се повишават от 70-те години на миналия век, докато 1 градус на глобалното затопляне не беше превишен за първи път през 2015 г., според исторически температурни данни от Коперник. Отне само осем години, за да скочи с още половин градус над прединдустриалните нива.
Дори в сравнение с последните три десетилетия, когато температурите са били по-високи, 2023 г. се откроява. Годината беше с 0,6 градуса по Целзий по-гореща от средната за 1991-2020 г.
Преди няколко месеца сред научната общност имаше прогноза, че затоплянето ще достигне около 1,3 градуса през 2023 г., каза Лиз Бентли, главен изпълнителен директор на Кралското метеорологично дружество на Обединеното кралство. Тази прогноза беше „унищожена“, каза тя, тъй като температурните рекорди паднаха на регионално, национално и международно ниво по целия свят, включително дневни и месечни рекорди.
Преминават се и други прагове – два дни през ноември бяха за първи път с повече от 2 градуса по-топли. Всеки месец през 2023 г. между юни и декември е бил най-горещият подобен месец в историята. Юли и август са били първите и вторите най-топли в историята като цяло, каза Коперник.
Като се имат предвид падащите рекорди, каза Бентли, изненадващо е не толкова повишаването на температурата с 1,48 градуса, колкото темпът на изменението на климата през последните години.
„Ако погледнете прогнозите за климата, когато очакваме да видим температурни промени от близо 1,5 градуса по Целзий, наистина това се случва по-рано, отколкото мнозина биха очаквали“, каза Бентли пред CNN. „Определено сме виждали ускорение към това, а не вид линейна прогресия. Усеща се, че се покачва много по-експоненциално.“
Средните годишни температури на въздуха са били или най-горещите, или почти най-горещите, регистрирани във всички океански басейни и всички континенти, с изключение на Австралия, показват данните от Коперник. Това повишаване на температурата обхваща почти цялата карта на света.
Годината на рекордни горещини, която видя смъртоносни екстремни метеорологични явления, включително горски пожари в Канада, Хавай и Южна Европа, „ни даде представа за екстремните климатични условия, които се случват близо до целите в Париж“, каза Брайън Хоскинс, председател на института Грантъм , Имперски колеж в Лондон.
„Това трябва да разклати самодоволството, демонстрирано в действията на повечето правителства по света“, каза той.
Световните океани също претърпяха безпрецедентна топлина и останаха необичайно топли през 2023 г. Температурите на морската повърхност бяха с 0,44 градуса над средните за периода 1991–2020 г., най-високите в историята и скок от покачването с 0,26 градуса, наблюдавано през 2016 г., втората най-топла година.
Основният дългосрочен фактор зад тревожната топлина в океаните е замърсяването с изкопаеми горива, но Ел Ниньо, който започна през юли, също допринесе. По-високите температури на морската повърхност могат да доведат до по-мощни урагани, тайфуни и тропически циклони.
В края на най-горещата година в историята близо 200 държави, представени на климатичните преговори на COP28 в Дубай миналия месец, се съгласиха за първи път да допринесат за глобалния преход от изкопаемите горива, основната причина за климатичната криза. Сделката беше широко приветствана, но критиците казват, че включва вратички, които биха позволили на големите нации, произвеждащи изкопаеми горива, да предприемат малко действия.
„Крайностите, които наблюдавахме през последните няколко месеца, предоставят драматично свидетелство за това колко далеч сме сега от климата, в който се е развила нашата цивилизация“, каза Карло Буонтемпо, директор на Службата за изменение на климата на Коперник. „Това има дълбоки последици за Парижкото споразумение и всички човешки начинания. Ако искаме да управляваме успешно нашето портфолио от климатични рискове, трябва спешно да декарбонизираме икономиката си, като същевременно използваме данни и знания за климата, за да се подготвим за бъдещето.“