Глобалното затопляне през 2023 г. се доближи до границата, която светът се опитва да избегне

Глобалното стопляне през 2023 година доближи 1,48 градуса по Целзий, демонстрират данните, оповестени във вторник, защото най-горещата година в историята измести света единствено на стотни от градуса от сериозния климатичен предел.

Анализите от предходната година към този момент потвърдиха, че 2023 година е най-топлата в историята, само че данните от вторник демонстрират обезпокоителен скок в отоплението по отношение на 2016 година, преди този момент най-горещата година. През 2023 година междинната световна температура беше 14,98 градуса по Целзий - 0,17 градуса над предходния връх - до момента в който стоплянето в международните океани също доближи нов връх.

Учените неведнъж показаха потрес през 2023 година, защото поредните топлинни върхове паднаха, и предизвестиха, че светът се доближава рисково покрай границата от 1,5 градуса, която близо 200 страни се стремяха да избегнат в Парижкото съглашение през 2015 година

Данните и анализът, оповестени от Copernicus - организацията на Европейски Съюз за наблюдаване на климата и времето - споделят, че световното стопляне може да се утежни при започване на тази година, прогнозирайки, че 12-месечен интервал, завършващ през януари или февруари, евентуално ще надвиши 1,5 градуса.

Но учените са доста по-загрижени за дълготрайно положение на стопляне от 1,5 градуса и повече - в сравнение с за обособени години. Над този предел доста от екосистемите на Земята ще се борят да се приспособяват и летните горещини на някои места ще доближат границите на човешкото оцеляване.

Безпрецедентната горещина през 2023 година е породена главно от изменението на климата, сподели Коперник, само че е влошена от Ел Ниньо, естествена колебливост на климата, която усилва топлината в Тихия океан и нормално покачва температурите в света.

Докато някои учени споделят, че стоплянето от 1,48 градуса е в сходство с миналогодишните топлинни върхове, други към момента са сюрпризирани какъв брой по-гореща е била 2023 година спрямо предходните години.

„ Шок е, че тази година несъмнено счупи световния температурен връх “, сподели Бил Колинс, професор по климатични процеси в университета в Рединг във Англия. „ Тук няма опция да се спори за стотни от градуса, надвишаването на предходния връх с 0,17 градуса би трябвало да бъде паника за всички. “

Всеки ден през 2023 година междинната световна температура е била най-малко с 1 градус по-гореща от съответния ден в прединдустриалния интервал 1850-1900 година, сподели Коперник. Това е първият регистриран път, който се случва.

Глобалните температури непрестанно се покачват от 70-те години на предишния век, до момента в който 1 градус на световното стопляне не беше превишен за първи път през 2015 година, съгласно исторически температурни данни от Коперник. Отне единствено осем години, с цел да скочи с още половин градус над прединдустриалните равнища.

Дори спрямо последните три десетилетия, когато температурите са били по-високи, 2023 година се откроява. Годината беше с 0,6 градуса по Целзий по-гореща от междинната за 1991-2020 година

Температурите се покачват „ по-експоненциално “

Преди няколко месеца измежду научната общественост имаше прогноза, че стоплянето ще доближи към 1,3 градуса през 2023 година, сподели Лиз Бентли, основен изпълнителен шеф на Кралското метеорологично сдружение на Обединеното кралство. Тази прогноза беше „ унищожена “, сподели тя, защото температурните върхове паднаха на районно, национално и интернационално равнище по целия свят, в това число дневни и месечни върхове.

Преминават се и други прагове – два дни през ноември бяха за първи път с повече от 2 градуса по-топли. Всеки месец през 2023 година сред юни и декември е бил най-горещият сходен месец в историята. Юли и август са били първите и вторите най-топли в историята като цяло, сподели Коперник.

Като се имат поради падащите върхове, сподели Бентли, изненадващо е не толкоз повишението на температурата с 1,48 градуса, колкото темпът на изменението на климата през последните години.

„ Ако погледнете прогнозите за климата, когато чакаме да забележим температурни промени от близо 1,5 градуса по Целзий, в действителност това се случва по-рано, в сравнение с мнозина биха очаквали “, сподели Бентли пред CNN. „ Определено сме виждали ускоряване към това, а не тип линейна градация. Усеща се, че се повишава доста по-експоненциално. “

Средните годишни температури на въздуха са били или най-горещите, или съвсем най-горещите, регистрирани във всички океански басейни и всички континенти, като се изключи Австралия, демонстрират данните от Коперник. Това повишение на температурата обгръща съвсем цялата карта на света.

Годината на рекордни горещини, която видя смъртоносни рискови метеорологични феномени, в това число горски пожари в Канада, Хавай и Южна Европа, „ ни даде визия за рисковите климатични условия, които се случват покрай задачите в Париж “, сподели Брайън Хоскинс, ръководител на института Грантъм, Имперски лицей в Лондон.

„ Това би трябвало да разклати самодоволството, демонстрирано в дейностите на множеството държавни управления по света “, сподели той.

Световните океани също претърпяха невиждана топлота и останаха извънредно топли през 2023 година Температурите на морската повърхнина бяха с 0,44 градуса над междинните за интервала 1991–2020 година, най-високите в историята и скок от покачването с 0,26 градуса, следено през 2016 година, втората най-топла година.

Основният дълготраен фактор зад тревожната топлота в океаните е замърсяването с изкопаеми горива, само че Ел Ниньо, който стартира през юли, също способства. По-високите температури на морската повърхнина могат да доведат до по-мощни урагани, тайфуни и тропически циклони.

В края на най-горещата година в историята близо 200 страни, показани на климатичните договаряния на COP28 в Дубай предишния месец, се съгласиха за първи път да допринесат за световния преход от изкопаемите горива, главната причина за климатичната рецесия. Сделката беше необятно приветствана, само че критиците споделят, че включва малки врати, които биха разрешили на огромните народи, произвеждащи изкопаеми горива, да подхващат малко дейности.

„ Крайностите, които наблюдавахме през последните няколко месеца, дават трагично удостоверение за това какъв брой надалеч сме в този момент от климата, в който се е развила нашата цивилизация “, сподели Карло Буонтемпо, шеф на Службата за изменение на климата на Коперник. „ Това има дълбоки последствия за Парижкото съглашение и всички човешки инициативи. Ако желаеме да управляваме сполучливо нашето портфолио от климатични опасности, би трябвало незабавно да декарбонизираме стопанската система си, като в същото време използваме данни и познания за климата, с цел да се подготвим за бъдещето. “